Братската обич се поражда от състраданието към безпомощния ♥ Ерих ФРОМ
Aline Gauguin and One of Her Brothers (1883) by Paul Gauguin
~ Обектите на обичта
Обичта поначало не е отношение към обособена персона. Тя е позиция, ориентировка на характера, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не с един обект на обичта. Ако човек насочва обичта си самичък към даден субект и е безучастен към другите хора, неговото възприятие не е любов, а симбиотична обвързаност или уголемен нарцисизъм. Въпреки това мнозина са уверени, че обичта е въпрос на обект, а не на човешко качество. Те даже мислят, че ограничението на обичта единствено до „ обичания човек “ потвърждава какъв брой мощно е това възприятие. Фактически налице е същата илюзия, за която стана дума първоначално. Който не осъзнава обичта като интензивност и душевно качество, той мисли, че би трябвало само да се откри подобаващ обект и. след това всичко останало се подрежда от единствено себе си. Подобно разбиране припомня за индивида, който желае да рисува, с цел да стане художник, само че вместо да се заеме да изучи разпоредбите на изобразителното изкуство, твърди, че би трябвало да чака да се появи подобаващ обект и щом го откри, от единствено себе си ще стартира да рисува хубаво. Ако в действителност обичам един човек, аз обичам всички хора, обичам света, обичам живота. Ако мога да кажа на различен човек: „ Аз те обичам “, би трябвало да съм в положение да заявя: „ Аз обичам в теб всеки човек, посредством теб обичам света, в теб обичам и себе си. “
Схващането, че обичта е една кардинална ориентировка към всички хора, а освен отношение към един човек, не изключва разликите сред типовете любов съгласно обекта, към който тя е ориентирана.
~ Братска любов
Фундаменталният тип на обичта, който се намира в основата на всички други нейни форми, е братската любов. Имаме поради възприятието на отговорност, грижа и почитание към всяко друго човешко създание, предпочитание да го познаваме и утвърждаваме. За този тип любов се отнася библейската заръка: „ Обичай близък си като себе си. “ Братската любов може да бъде притежание на всички хора, особено за нея е отсъствието на всякаква изключителност. Ако съм овладял изкуството да обичам, не мога да не обичам своите братя. В братската любов се въплъщават единството, човешката взаимност и единство, Нейна основа е възприятието, че всички хора са едно цяло. Различията във връзка с дарованията, интелигентността и знанието нямат значение спрямо общата хуманна същина на хората от целия свят. За да се осъзнае тази идентична за всички линия, належащо е да се проникне от периферията към сърцевината на човешката персона. Възприемам ли другия човек незадълбочено, ще виждам единствено разликите, които ни разделят един от различен. Ако вникна в неговата същина, ще схвана нашата еднаквост, истината за нашето приятелство. Връзката от център до център вместо от външна страна до външна страна е „ централна реципрочност “. Или както хубаво го показва Саймън Уайл: „ Едни и същи думи (например мъж споделя на своята брачна половинка „ Аз те обичам “) могат да бъдат нещо напълно нормално или пък нещо извънредно според от метода, по който се произнасят, нещо, което се дефинира от дълбочината на това кътче в душата на човешкото творение, откъдето се пораждат напряко, без волята да е в положение да се намеси. И по някакво изумително съглашение доближават също такова кътче в душата на оня, за който се отнасят. Ако е задоволително проникновен, той ще може да схване какъв брой драгоценни са тези думи. “
Братската любов е любов сред равни. Фактически обаче ние не всеки път сме „ равни “ – доколкото сме човешки създания и всеки от нас се нуждае от помощ. Днес аз, на следващия ден вие. Това обаче не значи, че един е беззащитен, а различен – всесилен. Безпомощността е преходна, а способността да стоиш и да вървиш на личните си крайници е непрекъснатото и общото положение на хората.
Обичта към безпомощния, към бедния и към непознатия са началата на братската любов. Да обичаш нечия плът и кръв не е никакво достижение. Животното обича своите дребни и се грижи за тях. Безпомощният обича своя стопанин, тъй като животът му зависи от него. Детето обича родителите си, тъй като има потребност от тях. Същинската любов стартира единствено в сърцето на тези, които не преследват никаква цел. Характерно е, че в Стария завет централният обект на човешката любов са бедният, непознатият, вдовицата и сиракът, а най-сетне – врагът на нацията – египтянинът и едомитът. Братската любов се поражда от състраданието към безпомощния. В обичта към себе си човек обича и оня, който се нуждае от помощ, немощното, болнавото творение. Състраданието допуска знание и еднаквост. Старият завет гласи: „ Чужденец да не онеправдаваш, нито да угнетяваш; тъй като и вие бяхте чужденци в египетска земя;… по тази причина бит чужденеца. “
От: „ Изкуството да обичаш “, Ерих Фром, ИК „ Хр. Ботев “, 1992 година
Картина: Aline Gauguin and One of Her Brothers (1883) by Paul Gauguin; chinaoilpaintinggallery
